Отказът за допълнително възстановяване на медицинските разходи за непланувано болнично лечение в чужбина противоречи на свободното предоставяне на услуги, е мнението на генералния адвокат Паоло Мендози по дело, водено срещу Испания в Съда на Европейския съюз. Разходите на пациента в държавата по извършване на лечението трябва да бъдат възстановени, когато нивото на покриването им е по-ниско от това в държавата на осигуряване, уточнява Мендози. Предстои Съдът да обсъди решението, предлагано от генералния адвокат, и да излезе с окончателно решение, уточняват от пресслужбата на съдебната институция.
Повод за делото дава френският гражданин г-н Чоле, който е пребиваващ в Испания и осигурен от испанската система за социална сигурност. При посещение на г-н Чоле във Франция неочаквано му се налага да постъпи в болница. Испанската институция за социална сигурност отхвърля молбата му за възстановяване на процента от разходите, който френската болница иска той да заплати в съответствие с френското законодателство. По тази причина той подава жалба до Европейската комисия, която започва срещу Испания производство за неизпълнение на задължения от държава членка.
Това е първият случай, когато въпросът за възстановяването на медицински разходи, по който има богата съдебна практика, се поставя в производство за неизпълнение на задължения от държава членка, отбелязват от пресслужбата на съда.
Пред Съда Комисията изтъква, че като отказва на лицата, обхванати от испанската национална здравна система, възстановяване на медицинските разходи за непланувано болнично лечение в друга държава членка, доколкото нивото на покриване в тази държава е по-ниско от предвиденото от испанското законодателство, Испания нарушава принципите на правото на Европейския съюз, свързани със свободното предоставяне на услуги. Според Комисията испанското здравно законодателство ограничава както предоставянето на услугите, заради които първоначално е предприето пътуването и временното пребиваване в друга държава членка, така и последващото предоставяне на услуги за болнично лечение в тази държава.
На първо място генералният адвокат сочи, че целта на Регламент № 1408/71 е да координира националните законодателства в различни области на социалната сигурност. Регламентът предвижда, че когато от институциите на държава членка се иска заплащане на лечението на работник, който е осигурен към системата за социална сигурност на друга държава членка, покриването на разходите се извършва съгласно тарифите, предвидени в държавата членка, където са предоставени услугите. Така когато законодателството на държавата членка на институцията, която извършва плащането, предвижда – както е в случая с Франция по отношение на г-н Чоле – че процент от разходите за услугите се поема от получателя, това законодателство ще се приложи и по отношение на лице, осигурено в друга държава членка.
Генералният адвокат напомня, че Съдът вече е посочил, че общностното право не ограничава правомощията на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност и че всяка държава членка трябва да установи, от една страна, условията за осигуряване към система за социална сигурност, и от друга — условията, при които възниква право на съответните обезщетения. Независимо от това при упражняване на тези правомощия държавите членки трябва да спазват общностното право, и в частност разпоредбите относно свободното движение.
Освен това според Съда медицинските услуги, предоставяни срещу заплащане, се обхващат от свободното предоставяне на услуги, като не е необходимо да се прави разлика между грижите, предоставяни в болнична среда, и грижите, предоставяни извън нея, независимо от това как действа националната система, към която принадлежи лицето.
По дела, отнасящи се до планувано лечение, Съдът вече е имал повод да потвърди правото на лицата, осигурени към схема за социална сигурност на държава членка, да получат допълнително възстановяване, съответстващо на разликата между нивото на покриване, предоставено от институцията на държавата, в която е получено лечението, и нивото, предвидено в държавата по осигуряване, в рамките обаче на тарифите, приложими в държавата по осигуряване. Законодателство на държава членка, което макар да не забранява на осигурените лица да получат лечение в друга държава членка, не гарантира по отношение на разходите, направени в друга държава членка, същото ниво на покриване като предоставеното за лечение, получено в държавата по осигуряване, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги.
Според генералния адвокат е без значение обстоятелството, че искът на Комисията се отнася до непредвидени случаи, при които пациентът вече се намира в друга държава членка. Генералният адвокат счита, че испанското законодателство има ограничителен ефект дори само поради това че разубеждава пациента да продължи пребиваването си в друга държава или го кара да се прибере преждевременно в държавата по пребиваването си, за да получи там лечение.
Според генералния адвокат, рискът от разрастване на явлението „здравен туризъм“ е преодолян от това, че при всяко положение наличието на медицинска нужда е условие за възстановяването и че е възможно да се задействат механизми на административно сътрудничество между държавите членки за предотвратяване на злоупотреби.
Поради това генералният адвокат предлага на Съда да установи, че като отказва на лица, които са правоимащи съгласно испанската национална здравна система, допълнително възстановяване на медицинските разходи, направени в друга държава членка за непланувано болнично лечение, доколкото прилаганото в тази държава ниво на покриване е по-ниско от предвиденото от испанското законодателство, Испания нарушава принципа на свободно предоставяне на услуги.
