С 96 гласа „за”, 12 „против” и 10 „въздържал се”, Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения, внесени от Министерски съвет през януари. По време на тричасовите дебати по проекта основните критики към него бяха отправени от депутати от Коалиция за България и ДПС. Бившият здравен министър Евгений Желев заяви, че от закона се очаквало да изглади неблагополучията в здравната реформа и да изясни философията на промяната. Това обаче не се случва, а се свежда до административни и финансови принуди към лечебните заведения, твърди Желев. Ексминистърът обърна внимание на противоречия между текстове в законопроекта и идеи в предизборната платформа на ГЕРБ. В него не намира отражение предизборното обещание за промяна в статута на лечебните заведения, които в момента са търговски дружества. В програмата на управляващите пише, че ще се въведе здравна карта като основен инструмент за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ, а вместо това те изобщо се отказват от изработването на здравна карта. Друго разминаване Желев откри в обещанието за независима система за акредитация, защото ГЕРБ практически се отказват от акредитацията.
Законопроектът съдържа редица противоречиви решения и създава впечатление, че е писан от различни групи по интереси, смята и червеният депутат Янаки Стоилов. Прави се мъчителен опит да се възстанови скъсаната връзка между доболнична и болнична помощ, като към доболничната помощ ще се създават стационари с до 10 легла, а в болничната се допуска създаване на медицински центрове, които да създадат контакти между двата вида дейности, посочи Стоилов. От БСП ще направят конкретни предложения за подкрепа на общински болници въз основа на географски, демографски и социални показатели.
Умерено критичен беше Хасан Адемов от ДПС, който отбеляза, че Законът за лечебните заведения е приет през 1999 г., а това е 30-тата му поредна поправка. Като положителни моменти той изброи промените, свързани със статута и дейността на болниците, облекчаването на регистрационните режими, уреждането статута на специализиращите лекари. Според Адемов обаче, такъв основополагащ закон трябвало да бъде обсъден от Висшия медицински съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според проекта отпада деленето на лечебните заведения в зависимост от териториалния обхват, което е основателно, но притеснителното е, че се въвежда т.нар. ниво на компетентност, отбеляза депутатът. Не са ясни критериите, нито какво ще стане, ако дадено лечебно заведение извършва дейности под или над нивото си на компетентност, посочи Хасан Адемов.
Лютви Местан от ДПС поиска текстовете, свързани с университетските болници, да бъдат сериозно подобрени преди второто четене на законопроекта или направо да отпаднат и да се изготви самостоятелен закон за университетските болници.
Председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов обясни, че управляващите засега са се въздържали от вкарване на самостоятелен закон за университетските болници, за да има синхрон със закона за висшите учебни заведения. Такъв законопроект обаче ще има и ще бъде внесен в пленарна зала, отстъпление от позицията на ГЕРБ няма, категоричен бе Иванов. Зам.-председателят на Народното събрание призна, че проектът не е това, което би желал, и призова колегите си да забравят тесните политически пристрастия и да подкрепят промените на първо четене, а спорните текстове да се доизгладят преди второто четене.
Депутатите гласуваха срока между първо и второ четене на проекта да бъде удължен с допълнителни три седмици, за да се прецизират текстовете.
