Реформа, интереси, бизнес или политика

Доц., д-р Тодор Кумчев Зам.-председател на Комисията по здравеопазване в 40-то НС
С менторски тон, лозунги и намалени пари положителни промени в здравната система не може да има
В нашето общество през последните месеци здравеопазването като система за добро или за лошо излезе на преден план. Понятието “реформа” в този смисъл се използва навсякъде в централни и регионални медии, професионални съюзи, общини, медицински колективи, най-вече тя е словесен инструмент на управляващите на всички нива.
На пръв поглед няма лошо. Тъжното обаче е, че много се говори с тази категория (реформа), без достатъчно добре да се познава съдържанието, формата и принципите.
Тъжно е, че управляващите издигат в култ всичко, което правят през тези месеци, и не отчитат обективните неща – здравната реформа е процес, тя не е и не може да бъде еднократен акт – ние сме на власт, ние го правим и ще го довършим. Пропуска се, че всъщност здравеопазването е процес – този процес има начало, предистория, развитие и перспектива.
Не е политически грамотно да не оцениш направеното досега в предходния период – в законодателната и нормативна уредба по тази сложна реформа, засягаща население, пациенти и медицински специалисти.
Разбираемо е, че реформата на здравната система не само у нас е средство за по-ефективно решаване на проблемите – подобряване здравето на нацията. Има обаче нещо много съществено, което правителството пропуска – една реформа в днешно време е свързана със значителни разходи. Самата здравна система е скъпа, нейното поддържане и осезаемо функциониране изисква определено количество ресурси. Поради това всяка промяна, а още повече наричана днес реформа, не може да се извърши както напоследък се мисли
с “подръчни средства”.
С финансови средства, намалени спрямо предходния период, как ще промениш определени параметри като това например, че все още липсва интегрирана информационна система в здравеопазването? Как ще промениш (дори в следващите 2-3 години) финансирането на болничната помощ с бюджет от стотици милиони лева по-малко в сравнение с предходния период?
Финансиране на болничната помощ по т.нар. принцип на диагностично свързани групи (колкото струва болният на изхода на своето лечение, толкова болницата получава от финансиращия орган) изисква много повече финансови средства от досега заплащаните по н.нар. клинични пътеки. Повече от осемгодишния опит на болниците от Смолянска и Габровска области доказват ясно това. Да не споменавам изобщо колко пари ще трябват по това заплащане, когато се включат всички специализирани болници.
Наивно е да се помисли изобщо, че с по-малко пари от предходни години ще се прави реформа във финансирането на болниците. Здравните експерти в нашия свят са категорични – здравната реформа е процес, при който последователно се извършват промени на здравната политика и нормативната основа на здравеопазването, както и на икономическите отношения на институциите, на организационно-структурното устройство на здравната система, при който тя преминава в качествено ново състояние.
Да, здравна реформа в България е необходима, но в тези времена тя е неадекватна и объркана. Преди време министърът на здравеопазването заяви, че предстои 140 болници в страната да бъдат преструктурирани. По-късно, в резултат на рязко нараснало социално напрежение той се отрече от казаното. Нещо повече, той обиколи някои т.нар. рискови общински болници в страната, за да успокои духовете. Откровено казано, не бих искал да съм на негово място. Той много бързо в самото здравно министерство
освободи от работа много кадърни хора -
кадри, доказали своята професионална компетентност десетки години. След това по своя воля или под натиск назначи на възлови длъжности в министерството лица, които никога не са имали нещо общо с организация на здравеопазването. В резултат на всичко това министър Нанев е непрекъснато в медиите с отрицателен знак.
Ако не беше допуснал това, старите съветници биха го информирали, че още през 2004 г. за първи път се появиха данни за противопоставяне на държавни, общински и частни болници. Тези отношения говорят, че напрежението в различните категории болници е обективно и те не се влияят от едни или други нормативни актове на министерството.
Основен проблем на протичащата в страната “реформа” в здравеопазването е, че не се знае кой я извършва – законодателен орган, министерство на здравеопазването, национална здравна каса, професионални съюзи или други? Едната институция казва едно, другата друго, третата прави компромиси.
Основен проблем за преструктурирането на болниците в страната според мен са компромисите допускани от финансиращите органи – МЗ; НЗОК; РЗОК. При национален рамков договор, в който са записани участници, условия, алгоритми, контрол, да допускаш
двойни или някъде тройни стандарти
с всички негативни последици както за пациентите, така също и за болниците, е недопустимо.
Не може да финансираш лечебно заведение, след като отлично знаеш като директор на РЗОК, че даденият специалист по дадена клинична пътека в дадена болница отива в събота, без да е видял пациентите, подписва историите на заболявания, които в края на месеца касата заплаща. Не може да финансираш лечебно заведение примерно с 80 легла и сключен договор за 70 клинични пътеки, в кое в събота и неделя има 15-20 лежащо болни (другите идват в понеделник) – това се знае и пак се плаща.
Утвърждаването на различните видове клинични пътеки също се манипулира – представя се анестезиологичен за дихателен апарат, при което интензивната единица на болницата е узаконена – пътеките по които се плаща – също! Представяш ултразвуков или рентгенов апарат отпреди десетки години – кабинетите получаваха отлична оценка и т.н. Други факти – компромисите, допускани от редица членове на акредитационните комисии към МЗ, бяха много. Болници, отделения, лаборатории получаваха отлични или много добри оценки при явни деформации. По този начин в течение на дълго време компромисите се приемат за сметка на качеството.
Преструктуриране на болничната система е необходимо, но то не може да стане само за себе си. Необходими са гаранции, че:
- връзките между населението и болниците са гарантирани;
- връзката между първичната и специализирана помощ е оптимална;
- връзката между извънболничната и болнична система е гарантирана;
- връзките между отделните болници са нормални.
Преструктурирането на болничната помощ в страната изисква решението на три основни въпроса:
- да се подготвят здравните структури – общопрактикуващи лекари, медицински и диагностични центрове, Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали;
– ясно да се покажат осигурените възможности за болнична помощ на пациентите от населените места, където се извършва преструктуриране на тяхното до този момент лечебно заведение
– да се представят лечебни заведения, които ще реализират стационарни грижи за пациенти по социални индикации.
Няма защо да крием, здравната система в страната
в момента е дестабилизирана
и е в състояние на рисково не равновесие – няма доволни от нея! С недостатъчни средства и с високопарни лозунги и слова тя няма да се оправи.
Здравна реформа не може да стане с компромиси и ходатайства, тя трябва да бъде резултат от верни, социално отговорни и добре финансирани решения както от законодателната, така и от държавната власт, тя трябва да стане с професионално можещи хора, а не с менторски тон, елементарни лозунги и с недостатъчно финансови средства.